Царството на сърби, хървати и словенци е образувано през 1918г., като името му се променя на Югославия през 1929г. Различни паравоенни групировки оказват съпротива на нацистката окупация и разделянето на Югославия през периода 1941г. и 1945г., но воюват и помежду си, както и с етническите си опоненти в същата степен, колкото и с нашествениците. Военното и политическо движение, оглавявано от Йосиф Тито (Партизанско движение на Тито) взема пълен контрол над Югославия, след победата над германските и хърватските сепаратисти през 1945г. Въпреки комунистическия характер на режима, новото Титово управление и последващите правителства (той умира през 1980г.) успяват да намерят своя собствен път между Варшавския пакт и Запада през следващите четири и половина десетилетия. През 1989г. Слободан Милошевич става президент на Република Сръбска и неговия ултранационалистичен призив за сръбска доминация води до съпътстваното с насилие разцепване на Югославия по етнически линии. През 1991г. Хърватска, Словения и Македония обявяват независимост, последвани от Босна през 1992г. Останалите републики – Сърбия и Черна Гора обявяват създаването на Съюзна република Югославия (FRY) през април 1992г. При управлението на Милошевич Сърбия води различни военни кампании, за да обедини етническите сърби от съседните републики във „Велика Сърбия”. Тези действия водят до изключването на Югославия от ООН през 1992г., но Сърбия продължава своята в крайна сметка неуспешна кампания до подписването на Дейтънското мирно споразумение през 1995г. Милошевич осъществява здрав контрол над Сърбия и в резултат заема президентския пост в FRY през 1997. През 1998г. албанското въстание в преди автономната сръбска провинция Косово провокира сръбско контра-въстание, което довежда до масови кланета и гонения на етнически албанци, които живеят в Косово. Отказът на ръководеното от Милошевич правителство да приеме предложеното от международната общност споразумение е последвано от бомбардировки на НАТО в Сърбия през пролетта на 1999г. и последвалото изтегляне на сръбските военни и полицейски сили от Косово през юни 1999г. Резолюцията 1244 на Съвета за сигурност на ООН разрешава разполагането на водени от НАТО военни части  (KFOR) в Косово, които да осигурят безопасни и сигурни условия за етническите малцинства в региона. В допълнение – резолюцията създава Временна административна мисия на ООН в Косово (UNMIK), която да способства при сформирането на институции за самоуправление и задържа окончателното решение за статуса на Косово за неопределена дата в бъдеще. През 2001г. UNMIK обнародва конституционна рамка, която позволява на Косово да въведе институции на самоуправление и провежда първите парламентарни избори на територията на Косово. Изборите в FRY от септември 2000г. водят до изгонването на Милошевич и заставането на Воислав Костуница на президентския пост. Широка коалиция от демократични реформистки партии, позната като DOS (Демократична опозиция на Сърбия), е избрана в следствие на изборите за парламент и поема контрола над правителството. DOS арестува Милошевич през 2001г. и позволява той да бъде съден от Хагския трибунал за престъпления срещу човечеството (Милошевич умира през март 2006г., преди да завърши процеса срещу него). През 2001г. е премахнато временното отстраняване на страната от ООН. FRY се трансформира в Сърбия и Черна Гора в слабо обединена федерация от две републики с федерален парламент. Разпространените прояви на насилие през март 2004г., предимно насочени към етническите сърби в Косово, принуждават международната общност да отвори преговорите за бъдещия статус на Косово през януари 2006г.  След успешно проведен референдум през май 2006г., Черна Гора се позовава на своето право да се оттегли от федерацията и се самообявява за независима нация на 3 юни 2006г. Два дни по-късно Сърбия се провъзгласява за наследник на съюза на Сърбия и Черна Гора. Новата сръбска конституция е одобрена през октомври 2006г. и обнародвана през следващия месец. След петнадесетмесечни неокончателни преговори с посредничеството на САЩ, ЕС и Русия, на 17 февруари 2008г. администрираната от UNMIK провинция Косово се провъзгласява за независима от Сърбия република.